Препарати:

Икуейшън Про, Корсейт Р, Манекс С-8, Манколаксил 72 ВП, Косайд 2000 ВГ, Шавит 71,5 ВП

Маната е най - важната болест по лозата у нас, която в отделни години е в състояние да унищожи изцяло добивите.

При благоприятни екологични условия развитието и започва от началото на май до края на есента. Маната по лозата (Plasmopara viticola) вреди във всички лозарски райони в България. Болестта напада само зелените части на лозата, като листа, реси (гроздове), леторасти и мустаци. Маната по лозата  напада най-често листата и гроздовете.

Болестта причинява следните щети:

• загуба на грозде;

• поврежда  листния апарат, вследствие което се нарушава фотосинтезата и така запасяването с резервни хранителни вещества е недостатъчно, лозите отслабват и прирастът не може да узрее добре;

• повредените лози измръзват при сравнително малки студове, а през следващата година раждат по-слабо.

По листата на лозите през пролетта и лятото се образуват бледозелени кръгли (мазни) петна. Те достигат до 3 и повече сантиметри в диаметър и придобиват жълт оттенък. При влажно време от долната страна на листа петната се покриват със сиво-бял налеп. Със застаряването петната стават жълто-кафяви и накрая изсъхват (подгарят). На един лист се появят едно или няколко петна. Понякога те се сливат едно с друго и обхващат по-голямата част на петурата. Когато листата са по-стари към края на лятото и през есента, маната по лозата се проявява под формата на множество дребни петна, които са ограничени от нервите. Те се наричат мозаични петна.

По ресите, най-често по дръжките, маната по лозата  образува кафяви петна, които растат на дължина и постепенно обхващат цялата чепка. При заразяване на грозда веднага след прецъфтяването младите завързи потъмняват, покриват се със сивобелезникав налеп и изсъхват. Когато зърната на гроздето наедреят и то е още зелено, маната по лозата  го напада през дръжчицата. Тогава от зелено то става кафяво, набръчква се и изсъхва, но бял прашец не се появява.

Маната по лозата е гъбна болест и нейното развитие зависи изключително само от температурата и валежите. Гъбата зимува в окапалите листа в почвата. Напролет изхвърлянето на спорите започва още при температура 11°С и влажност на почвата 70% (кално). Ако има формиран летораст около 10-15 см и 1 първите заразявания са възможни. Ето защо не бива да се чака определена дата или първи заразявания за начало на пръсканията, а борбата трябва да започне още щом са налице горните условия, за да се осигури превантивна защита на лозата навреме. Веднъж проникнала в тъканите на листата, гъбата започва да се развива, без това да личи отвън. Необходим е известен период от време, за да се проявят външните белези на болестта - мазните петна. Този скрит период на болестта от заразяването до появата на мазните петна се нарича инкубационен. През пролетта при хладно време инкубационният период продължава около 9 дни, по-късно - 7 дни, а при много топло време - 5 дни.

Третирането трябва да се извършва през 7-14 дни, като се редуват най-малко два препарата. Превантивната борба с маната е най-ефикасният начин за нейния контрол.